СТИХ - ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВА

 В тъмнината на Нощта

ни свети бледата Луна,

две думи се прошепват,

лека нощ, Изгарящи очи

- Звезди!

Дори надалече да си,

сякаш близо тук,

си ти до мене,

усмихваща ми се Звездичке.

Вече си отиде самотата,

и Луната, чува тишината.

Моля те, във моето сърце,

остани ти най-желана,

Мила, огнена в денят,

и тиха по-тиха от Луната,

ти до мен бъди в нощта!

Ти не си за мен,

Виртуален дух от чата,

а любим реално,

ти си моят Кораб, пази те Луната.

Със тебе плуваме в морето,

от време и пространства!

О, Бий сърце мое, бий,

и недей мисли, какво

трябвало е, и какво не трябва,

всичките ти стъпки, към нея водят,

и ти до нея остани.

О, Бий сърце мое, бий,

и недей мисли, какво

трябвало е, и какво не трябва,

всичките ти стъпки, към нея водят,

и ти до нея остани.

Автор Alisa_777 посветено на Антоан Антонов ( meteor)