Неговите непрекъснати нарушения на закона накрая го вкарват в затвора. В досието му е записано, че Чарли изпитва „непреодолима нужда да бъде център на вниманието“.
На 21 март 1967 г. Чарлз Менсън е освободен от затвора в Калифорния. Тогава той е на 32 години и повече от половината му живот е минал по институциите. Не желае да бъде свободен и казва: „О, не, не мога да изляза навън… Знам, че няма да се пригодя към онзи свят“.
Вече извън затвора, Менсън започва да привлича група от последователи – главно млади жени с емоционални проблеми, бунтарски настроени срещу родителите си и обществото като цяло.
Те се превръщат в ядрото на наказателния отряд на „Семейство Менсън“ и той ги изпраща да убият бременната актриса Шарън Тейт, богатите гости в дома й и заможното семейство Лабианка, живеещо наблизо.
Чарлз Менсън се опитва да започне междурасова война и се провъзгласява за пророк на съдбата.
Тихият и усамотен квартал представлява точно онова, което търси младата филмова звезда Шарън Тейт. Каньоните над Бевърли Хилс са достатъчно отдалечени от шумотевицата на Холивуд и предлагат тишина и спокойствие. Шарън се влюбва веднага в къщата на улица „Сиело Драйв“. За нея тя означава любов – любов с мъжа на мечтите й и бащата на детето й – режисьорът Роман Полански.
Домът на Шарън Тейт и Роман Полански
Там горе е хладно, а въздухът свеж в задушната съботна нощ на 8 срещу 9 август 1969 г. Младата жена се радва на компанията на няколко нейни изискани и красиви приятели: Абигейл Фолджър – богата наследница на кафеен магнат – и нейният приятел Войтек Фриковски, както и световноизвестният стилист Джей Себринг.
Шарън е бременна в осмия месец и тъгува по съпруга си, който снима филм в Европа. Тя често кани приятели у дома през уикенда, за да се развлича.
Имотът е нарочно усамотен, но не напълно несигурен. На около 30 м от дома има заключена порта, а в къщата за гости живее добре сложен, млад пазач.
В онази нощ най-близките съседи на Шарън семейство Кот се събуждат от изстрели, идващи от посока на нейната къща, някъде между 00:30 и 01:00 ч., но тъй като не чуват нищо повече, се връщат обратно в леглата.
По същото време пазач на детски къмпинг, намиращ се на около километър и половина разстояние, чува пронизителен писък: „О, Боже, не, моля те не! О, Боже, не, недей, недей!“.
Той обикаля района с колата си, но не забелязва нищо необичайно.
Кучетата на близък съсед се разлайват някъде между 02:00 и 03:00 ч. Той става от леглото и се оглежда наоколо, но тъй като всичко изглежда наред, се връща да си легне.
Частният охранител, нает от собственика на съседно богато имение, чува нещо като изстрели малко след 04:00 ч. и се обажда в офиса. Охранителната фирма на свой ред се свързва с полицията в Лос Анджелис и подава сигнал за нарушаване на реда. Служителят, който приема обаждането, казва: „Надявам се, че няма да си имаме работа с убийство; току-що получихме сигнал от този район за женски писъци“.
Икономката на Шарън Тейт Уинифред Чапмън пристига на работа малко след 08:00 ч. Тя забелязва телефонна жица да виси над портата. Чапман бута контролния механизъм и вратата се отваря. Докато върви към къщата, вижда, че на алеята е паркирана непозната бяла кола „Рамблър“.
Когато стига до къщата, икономката изважда ключа от скришното му място и отключва задната врата. Щом влиза в кухнята, проверява телефона и установява, че не работи. Тръгва към всекидневната и забелязва, че входната врата е отворена и навсякъде е оплискано с червени петна. Поглежда през вратата и вижда две локви кръв и тяло, лежащо на моравата.
Уинифред се паникьосва и побягва обратно. Минавайки покрай бялата кола, вижда, че вътре също има труп. Тя хуква за помощ към съседското семейство Кот, но те не са си у дома, така че продължава към следващата къща, където започва да удря по вратата с истерични крясъци.
Първи на местопрестъплението пристига офицер Джери Дероса. Той се приближава до рамблъра и вижда вътре млад мъж, полегнал към пътническото място и подгизнал от кръв. В този момент към него се присъединява офицер Уилям Уайзенхант. Двамата оглеждат останалите автомобили и гаража с извадени оръжия, когато пристига и третият полицай Робърт Бърбридж.
На красиво поддържаната морава, с прекрасна панорама над Лос Анджелис, лежат две тела. Едното принадлежи на бял мъж на възраст около 30 години. Главата и лицето му са разбити, а по тялото му има десетки жестоки рани.
Другото тяло е на млада жена с дълга кестенява коса, облечена в дълга нощница, по чието тяло има многобройни прободни рани.
Тримата полицаи предпазливо подхождат към къщата. Не се знае кой или какво ги очаква вътре. Би било твърде безразсъдно от тяхна страна да влязат през главния вход. Когато се приближават до предната врата, забелязват, че един от капаците на прозорците е свален. Уайзенхант открива отворен прозорец отстрани на къщата, откъдето той и Бърбидж проникват вътре.
Дероса се приближава до главния вход, за да му отворят. В долната половина на вратата забелязва изписана с кръв думата „ПРАСЕ“. В коридора тримата детективи откриват два големи сандъка, чифт очила с рогови рамки и счупена дръжка от пистолет.
Когато стигат до дивана, идва истинският шок. На пода лежи млада, руса жена, очевидно в доста напреднала бременност, цялата покрита с кръв, а около врата й е увито въже, единият край на което прехвърлено през една от гредите на тавана. Другият край на въжето е омотан около врата на лежащия наблизо мъж, който също е целият в кръв.