СТИХ ИВАНА МИХАЙЛОВА

АРАНЖИМЕНТ МУЗИКА И ПЕЕНЕ АНТОАН АНТОНОВ

Гонят ме есенни влакове,

диво ми се иска да отида някъде,

пие ми се дъжд направо от семафора,

нека сърцето ми е луда нафора,

нека всяка сажда е любовно хвърчило,

нека Слънцето е локомотивно ручило,

Нека тихо ме иронизират траверсите,

в своите припрени, мазутени версии.

нека септемврийската луна,

топла и стара е единствена за посрещачите ми гара...

И ме гонят есенни влакове,

щуро ми се иска да се върна от някъде..