Слънцето роди се изненадано и дари ми ден.

Ботичели, Айнщайн и Маккартни ми говорят.

И Адолф е тук. И Хенсли, Ленън, Пейст и Гилън!

И Алехин... Принцесата прегърнах.

Луната бе сияеща от страст. Накъде вървим?

Ту щастие понесли, ту тъга... Хора сме.

Понякога изглеждаме като роботи, на крилата

на деня. Колелото на живота гледам.

Въртенето на цифрите. Мечтая за пречистване.

Копнея за момента, в който ще се насладя на

плъзгането на отделната душа - към ада, или към рая...

Билки и жарава... палят пак кръвта.

И нека да останат неизтрити, най-хубавите дати

и мечтите ми. А ти, 27 - продължавай...

все така да ме обичаш! Цветни са съдбите.